Че в българската политическа действителност отдавна няма фактическо идеологическо противопоставяне по оста ляво-дясно, е известно отдавна. Стигнахме дотам, че то бе отречено като конструктивно от редица от големите играчи, а тези, които не го правят все още, изиграха толкова объркани политически ходове в последните години, че думите им започват да се различават от действията по невероятен начин. Така например видяхме как "дясната" партия ГЕРБ създаде и отгледа един куп държавни дружества, някои от които имат единствената цел да се конкурират в пазарна среда с частния бизнес. Видяхме и как лявата БСП безцеремонно зави в националистическия (по правило десен) сектор без никакъв свян от своите европейски, а и световни побратими. 

Въпреки това обаче, що се отнася до коалициите, те до момента все пак бяха сравнително консистентни политически образувания, които следваха изградения бинарен свят на политиката. Последната такава бе при ГЕРБ и "Обединените патриоти", която все пак на теория се държи в десния спектър. Правителството на Орешарски обедини около себе лявата БСП и либералната ДПС и макар всички ние да знаем, че логиката зад тези "сдружения" да бе съвсем друга, то и двете следваха някаква нормална логическа връзка на политически приемащи се семейства.

Днес обаче е друго. Само след няколко дни новата коалиция между победителите в последните избори "Продължаваме промяната" и БСП, ИТН и "Демократична България" трябва да влезе във фурната и до няколко седмици да излезе оттам добре опечена и готова за консумация. 

И ако процесът на "готвене" засега изглежда лесен, то доста по-трудно ще бъде след това, когато заявилата се в центъра ПП ще трябва да организира спойката между лявата БСП и дясната "Демократична България", както и да намери място на идеологическия миш-маш в "Има такъв народ". 

Проблемът не засяга единствено политическата философия зад коалицията, а и реални проблеми, които ще трябва да намерят решение през средствата или на дясното, или на лявото, а там формулата "С десни средства - леви цели", прекрасно завоалирано нищо от Кирил Петков, няма да помогне. 

И така - добре дошли в правителството, което ще трябва да се справи с две неща бързо и категорично: енергетика и потъваща икономика. Кой ще надделее? 

Данъци, заплати и държавни компании

Вече на всички е ясно, че основната точка в програмата на "Продължаваме промяната" е непипането на данъчната система и оставянето на налозите такива, каквито са днес. Тоест, продължаване на плоския данък в корпоративното и частно облагане и запазване на единната ставка на ДДС на 20% (доколкото въобще вече можем да говорим за единна ставка в България). 

Тук проблеми не се очертават с "Демократична България" и с "Има такъв народ", които също предпочитат този модел, който би трябвало, поне на теория, да стимулира бизнес развитието и инвестициите. 

Не така стоят нещата с БСП, която отдавна ратува за прогресивно облагане и по-голямата разпределителна мощ на държавата, което, разбира се, може да дойде единствено през повече данъци. Преди дни в интервю за бТВ Корнелия Нинова обяви, че националното бюро на партията ще реши къде са разделителните линии, които партията няма да прескача в преговорите и според тях ще следват договорките. Не е много ясно обаче, какво ще остане от "лявата" БСП, ако тя се откаже от именно тези си най-важни постулати на политическото си семейство - повече данъци, повече преразпределение, по-високите дефицити, че и по-високи дългове, за сметка на раздута социална програма и помощ за най-бедните. Лявото в БСП и без това е на ръба на "митологията" през последните години, така че отказването от тези основни приоритети ще центрира партията до ПП, но и ще отвори огромна дупка в представителността на социалистически настроените хора в България. 

Несигурността обаче идва не само от хората на Нинова, а и от самите "Продължаваме промяната". Въпреки категоричния си отказ от промяна на системата, днес Асен Василев в интервю за "24 часа" казва, че "данъците са средство, целта е да имаме нормални болници и училища, да няма хора под линията на бедност. Ако тя може да се постигне със същестуващ ресурс, без вдигане на данъци, не мисля, че някой ще има нещо против". Използването на "условни наклонения" изглежда като разбиване на твърдата досега позиция, макар прогнозата да е, че по-скоро няма да видим отстъпване. Най-малкото, защото това означава край на преговорите с "Демократична България". 

Другата драма ще се появи при решението за минималната работна заплата (МРЗ). БСП би трябвало, поне така е логично, да подкрепи искането на синдикатите за ударно увеличение на МРЗ до 764 лв. от първи януари, докато Асен Василев смята, че МРЗ трябва да бъде фиксирана като процент от средната заплата. Това при всички положения предполага по-ниско увеличение и избягва административното й определяне, каквато бе логиката на предишните управляващи. 

Проблем след проблема. Ако МРЗ се определя по искания от Василев начин, то това означава, че и максималният осигурителен праг трябва да скочи по същата линия. Припомняме, че той е закован през последните години на една сума. Това обаче, предполага нов разлом - с "Демократична България", чиито гласове, най-вече в лицето на Ивайло Мирчев, твърдят, че това ще удари тежко ИТ бизнеса у нас. Самият Мирчев е яростен защитник на тавана на максималния осигурителен доход и ИТ бизнесмен. 

И още - какво ще се случи с държавните дружества в огромна част от секторите. Логиката казва, че социалистите би трябвало да искат тяхното оздравяване и функциониране, докато ПП и ДБ искат тяхното закриване. Кирил Петков дори започна разграждането на "черната каса" Държавна консолидационна компания (ДКК) в своя мандат като министър на икономиката. Приключването на тези мастодонти е дори входящата позиция на ПП в коалиционните преговори, подчертава Василев отново в същото интервю за "24 часа". 

И още, и още - ще консолидираме ли дефицита или ще го раздуваме? Ще свиваме ли дълговото финансиране или ще го увеличаваме? Ще съкращаваме ли социални програми или ще ги разширяваме? Ще гоним ли ударно увеличение на пенсиите или ще опитаме за запазим някаква логика в системата? Повече или по-малко държава в здравеопазването, което колабира при COVID ситуацията? Все въпроси, които все още нямат категоричен отговор. А именно от тях зависи накъде ще завие България. 

И ако мислите, че ребусът дотук е сложен, то идва най-тежката част - енергетиката. 

Ядрена енергетика, ВЕИ или просто компромиси

България, а и светът, се намират в брутална енергийна криза, цените на енергоносителите са изстреляни в небесата, а родното служебно правителство бави помощта за бизнеса, който основно страда от увеличението. В тези условия бъдещата коалиция ще трябва да вземе бързи временни мерки за компенсация, но и да отвори погледа към стратегически решения, които ще предопределят хода на сектора за години напред. Дори да нямаше криза обаче, такива решения пак трябваше да се взимат в контекста на финансовия колапс на някои държавни дружества и в този на "Зелената сделка", както е известен Европейският зелен пакт у нас. 

И ако временните решения са сравнително лесни и преодолими през компенсации, то стратегическите отварят нови разломи. Как ви се струва, например, съжителството на "Магнум опуса" в енергийната политиката на БСП - АЕЦ "Белене" и категоричното твърдение на "Демократична България", че "загробващи мегапроекти тип АЕЦ „Белене“ и „Турски поток“, трябва да бъдат прекратени"?

И ако мислите, че разломът тук е само при БСП и ДБ, грешите. От ПП са на категоричната позиция, че ядрената енергетика в България трябва да има. Разликата  е, че те като че предпочитат развиването на "Козлодуй" пред "Белене". 

Подобно е и мнението на експертите на "Има такъв народ". Какво обаче ще стане с избирателите на "Демократична България", ако утре председателите на коалицията, които и да са те, се подпишат под решение за възраждане на АЕЦ "Белене". Електорално самоубийство.

И още - какво смятат в БСП за твърдението на ПП, че Българският енергиен холдинг трябва да бъде затворен? А какво смятат от "Демократична България" за несигурността в затварването на мините в Маришкия басейн от страна на социалисти и "Продължаваме промяната"? 

Какво смятат в БСП за ВЕИ експанзията, предложена в програмата на "Демократична България"? Въпроси, по които ще се вземат решения, които при всички положения предполагат тежки компромиси, граничещи с обезличаване. 

И още, и още...

Това са само няколко от най-належащите пробеми, които трябва да бъдат решени. А пред бъдещата коалиция лежат още тонове такива идеологически ребуси. Още преди началото на преговорите например е ясно, че ИТН обявиха, че предпочитат Кирил Петков да не е премиер. А Кирил Петков е номинацията на ПП за премиер официално. Все пак днес се оказа, че при първоначалните разговори никой не бил възразил срещу това Петков да е премиер.

А какво ще стане с позицията на България по македонския въпрос? В ПП имат очевидно по-либерална позиция, предполагаща отваряне на страната ни, докато от БСП са в подкрепа на досегашната позиция. 

Ще има ли разбирателство за пътя към еврозоната или и там ще "изскочи заек"?

Въпроси, въпроси...

Въпроси, чиито единствени решения днес лежат в ръцете на "Продължаваме промяната" като мандатоносител. Тяхната диалогична позиция и използваните условни наклонения по повечето въпроси предполагат истински диалог. Но не всичко зависи от тях. Опитът на Европа е показал, че леви и десни могат да работят заедно в условията на криза, че дори и да им се получава. Е, България е в Европа, но засега май само географски. 

Имаме шанс да покажем политическа култура, невиждана досега в родния пейзаж. Но имаме и шанс да видим поредното сгромолясване на стотици хиляди мечти. 

Коалицията е пред врата на печката. Да видим дали ще изгори или ще се получи мека, топла и пухкава питка.